На любовта

Къде си? Летиш ли над морския бряг –
бленуван бял лебед, окъпан в лъчи?
Или пък ридаеш сред вечния мрак
удавена в тежки, безумни лъжи?

В живота си кратък
се срещнах със теб
дори те докоснах
веднъж или дваж,
но сякаш отмина
без шанс да дадеш
да стигна до извора
в твойта душа.

Къде да те търся?
Дали не сгреших
когато оставих сама да избираш?
Дали ще успея да бъда щастлив
съзнавайки
че ти донесох обида.

Дали ще те зърна отново пред мен
в щастлива и приказна нова съдба,
или ще остана навеки ранен
отхвърлен напълно
дори без вина?

Едва ли…
но ако те срещна отново
тъй млада, красива, тъй смела дори,
изпълнена с сила и жажда за пролет,
за теб бих премествал дори планини.

Отново бих тръгнал на битка със злото,
във мен и във теб
и във всички дори.
Отново бих търсил у всеки доброто
Отново бих станал
и жив
и щастлив.

Без теб…
бих изсъхнал
Тъй както изсъхва
напролет последният стрък минзухар –
зефира докоснал,
той бързо помръква
заместен от по-благородни цветя.

Прощавай,
прикрий се,
пусни да отминат
зли бури и камъни, вихрите зли,
но щом се усмихне
напролет зефира
изгрей пак за всички,
за мен… може би.