Поспри!

Когато видиш някой да умира
във мъката си сам да се души
изтляването бавно да избира
да готви сам за себе си лъжи.
Когато се засилиш да протегнеш
приятелска ръка над пропастта
да сложиш рамо, нежно да посегнеш,
да призовеш залутана душа.
Поспри и претегли добре цената,
че всяко нещо в тоз живот тежи!
Че тежка е понякога съдбата,
че не я носиш нивга само ти.
Поспри и помисли, че пряко сила
не може никой никого спаси!
Че, знаеш сам, не можеш да избираш
наместо друг дали да полети.
Поспри, поспри, че никой не очаква,
наистина да вярваш в приказки,
че всеки мери с жалката си мярка
живота и си мисли, че е жив.
Нима не знаеш, спри и помисли!
Нима готов си здраво да се хванеш
за някой, който сам напред върви
и сам избира в пропастта да падне.
Поспри и помисли, че за последно
ще можеш да го сториш, че, уви,
засилиш ли се в помощ безогледно,
ще паднеш в бездната самият ти.
Поспри и помисли, и пак подай
ръката си, и нека да пропаднеш,
и нека стигнеш до самия край,
щом до последно във доброто вярваш!