Предчувствие за пролет

Отвява вятър
  първите листа
на златна есен,
  сякаш че последна.
Но нощем,
  вкочанен от самота,
мечтана пролет
  ме докосва нежно.
Не я познавам,
  няма откъде
да я съзра,
  но все пак я очаквам.
Слана попари
  цветето във мен,
но сякаш корен
  се таи в душата.
Излива болка
  есенният дъжд.
Със дни се стели мъка
  на талази.
Но сред студа
  тук-там прозира
    слънчев лъч
и тайничко
  свещица
    в мене пали.
Ще дойде пролет
  може би последна
Ще рукне свежа синева
  навред във мен.
И пак
  ще бъда
   силен
като цвете.
И пак ще бъда
  щастие
    ** ***.