Цената на живота

Изглежда, сякаш месец е изминал,
а явно, че година е била,
когато точно тук на тази нива
аз молих се за твоята душа.
Изглежда, сякаш цял живот погубих
с решението, що вземах тогаз,
но вярата си все пак не загубих –
ако не друго, поне оцеля.
Сгреших ли, не ли - няма кой да каже,
не вярвам някой ден да разбера.
Душата ми разбита на паваж е,
но все пак някак цяла я държа.
Останах неразбран, от теб и нея.
А може би по-иначе е то:
да разбереш, че те обича някой, лесно е,
далеч по-трудно - да не искаш да е твой.
Година само оттогаз измина,
но цял живот е сякаш пропилян,
че повечето хора не намират
дори за два живота любовта.
Но може би за тебе е различно.
Но може би у тебе любовта
отдавна е погазена цинично
или пък не е никога била.
Каквото е, такова - щом е тази
цената, що ще трябва да платя,
ако животът със живот се пази,
то нека бъде - малка е и тя.
Надежда всяка тука не оставям
не зная що ни чака занапред.
Но в Господа все още твърдо вярвам
и зная – всички пак ще сме добре.